//
you're reading...
ФЕАФ 2010

Фестивал на етнографския и антропологичен филм – София 2010

От 25 до 28 ноември 2010 г. в София беше проведено първото издание на Фестивала на етнографския и антропологичен филм (ФЕАФ), с два основни акцента – филмите на проф. Асен Баликси и тези на Жан Руш.

Идеята за подобен форум в България не е нова. През 1998 г. визуалният антрополог проф. Асен Баликси и филмовият продуцент Стефан Китанов организират в Дом на киното “Фестивал на етнографския филм”, на което издание специален гост е един от основателите на cinéma Vérité – френският антрополог и режисьор Жан Руш. В наши дни Сдружение за Културни Инициативи реши да продължи традицията и да организира ФЕАФ София 2010.

Специален гост в настоящия фестивал беше проф. Баликси. Той е живял в Истанбул, София, Женева, Отава и Ню Йорк, с които го свързват различни моменти от личния му и професионален живот. В края на 50-те години на миналия век започва неговата теренна работа сред ескимосите нетсилик, която трае повече от десетилетие. Наред с многобройните публикации по темата, бял свят вижда и документалната серия от филми “Netsilik Eskimo Series” (1967). Те влизат като програма в американската учебна система под заглавието “Man: A Course of Study” (MACOS) и са показвани по фестивали на етнографския филм в цял свят. Работата на Баликси като етнограф го отвежда и при пустинното племе данакил в Етиопия, в североизточен Афганистан и народа пущуни, при ескимосите сиреники в източен Сибир, в бившето кралство Сиким в Хималаите и разбира се на Балканите. Следствия от тези експедиции са филмите “The Sons of Haji Omar” (1978), Chronicle of Sereniki in Siberia (1989), “Помашки портрети” (1998), “Мюсюлмански лабиринти” (2003), “A Month In The Life of Ephtim D.” (2003), последните три, от които заснети в България.

Другият акцент във фестивала бяха лентите на Жан Руш (1917 – 2004). Французинът работи над 60 години в полето на визуалната антропология, повечето от които в Африка. Много от творбите му се квалифицират като етнофикшън – жанр, който е на границата на игралното кино, повлияно от навлизането на сюрреализма от 20-те години на XX век и чистия документален филм. През 1941 г. Руш отива да работи като хидроинженер в африканските колонии. Междувременно на един от обектите, които ръководи, мълния убива десет души. Бабата на Дамур Зика, приятел на Руш от племето сорко, прави ритуал, с който очиства мъртъвците. Това е моментът, от който Жан Руш решава да снима етнографски филми. Именно Зика е във фокуса на много от тях, където демонстрира традициите и културата на хората от долината на река Нигер. Между 1967 – 1974 г. Жан Руш и Жермен Дитерлен заснемат в няколко филма последната церемония Сигуи на племето догон, която се провежда веднъж на 60 години и съвпада с конкретен момент от орбитата на звездата Сириус.

В програмата на ФЕАФ освен показаните общо осем филма на Асен Баликси и шест на Жан Руш, посетителите видяха и работата на няколко български музея в заснемането на етнографски филми, с което организаторите на ФЕАФ дават заявка за бъдещо сътрудничество с тези институции в полето на визуалната антропология. Зрителите на ФЕАФ се докоснаха до част от маскарадните практики в Европа чрез филма “Карнавалът – крал на Европа”, потопиха се в тайнствените обреди на нестинарите в Странджа и гръцкото село Агия Елени и се запознаха със съвремието на египтяните от Западната пустиня през погледа на един етнолог. РИМ Русе се включи в изданието с лентата за последните представители на поминъци като ковачеството и вретенарството сред ромската общност в Русенско, Националният етнографски музей представи продукцията “Просфорите и Атон”, направена по повод едноименната изложба на музея от преди години, а колегите от АЕК “Етър” представиха възстановка на традиционна българска жътва. Общо в четирите фестивални дни бяха показани 25 продукции, като без френската секция от филми всички бяха представени от своите автори.

Фестивалът на етнографския и антропологичен филм  се проведе в Конферентната зала на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, Северно крило, II етаж.

Преобладаваща сред публиката бе академичната и студентска зрителска аудитория, със специализирани интереси в областта на визуалната антропология, но не липсваха и родители дошли с децата си по време на прожекциите, което говори за образователния характер на събитието. В рамките на четирите си дни фестивалът бе посетен от над 400 души, като прожекциите на филмите на проф.Баликси предизвикаха най-голям интерес и в залата имаше дори правостоящи.

Входът за всички фестивални дни беше безплатен и като такъв организаторите смятат да го запазят и в следващото издание тази есен. Този път акцентът на филмите ще бъде Балканската действителност и Балканите в преход.

ФЕАФ София 2010 се организира от Сдружение за културни инициативи в съорганизация с Академичното етноложко сдружение и партньорства с Френския културен институт в София, Катедра Етнология на Софийския университет и научно-популярното списание “Обекти”.

Review_Festival of Ethnographic and Anthropological Film Sofia 2010

Advertisements

Коментари

Все още няма коментари.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Архив

CAFFE
DER
wordpress hit counter
CAFFE
%d bloggers like this: